Asmodee знае много добре, че темата е важна за играчите. Точно заради това, когато правят игра, използват една и съща конкретна тема във всяка четвърта игра. Заселването на Новия Свят от Европа може и да е правено седемстотин пъти в игрите, но хората продължават да се му се връзват, така че би трябвало все още да е популярно.
Архипелаг е игра, в която заселваш няколко острова в средата на Карибите. Тя покрива голямо пространство от време – всеки ход представлява около 15 години, което е достатъчно време да направиш бебета и да ги добавиш в работната сила, стига да нямате нищо против детския труд. Като се има предвид, че играта се развива през 1500-те, мисля, че е разумно да се предположи, че детската работна ръка не е проблем.
Архипелаг е кооперативна игра с победител. Или по-точно казано – изключително компетативна игра, в която всички заедно могат да загубят. Всъщност, тя е кооперативна само защото е изключително лесно за местните от твоя райски остров да се надигнат и изритат всеки от там, до последната империалистична свиня! В играта има специален указател, върху който се следи популацията. Той ти показва колко работници работят за теб и освен това има маркер с един ядосан пич, който ти казва колко точно си близо до разбунтуване на местните. Ако изнервиш достатъчно хора, че да се разбунтуват, всички на масата губят играта.
(бърза вметка. Маркерът за поопулация представлява бяла пионка. Маркерът за недоволство е черна пионка. Не съм аз иновен за избора на тези цветове. Когато ви казам, че ако черния пич хване белия и играта свършва за всички, искам да разберете, че това изречение не беше моя идея.
Споменах за този странен избор на цветове по време на сбирката на Board Game Geek , като се притеснявах да не звуча като расистки тъпанар, но осъзнах, че почти нямаше за какво да се тревожа. Това е сбирка на борд геймъри. Там имаше само един цветнокож.)
Както и да е, в Архипелаг, ти си европейски империалист, който похищава островите и се опитва да се докопа до последната капка богатство от там. В същото време ти си заможен благодетел, който се опитва да задържи всички щастливи. Да направиш и двете неща е почти невъзможно. Ако задържиш всичките ананаси за да ги продадеш на изискания двор на французите, от където ще спечелиш тонове пари от екзотични плодове, местните ще започнат да правят подли планове и да горят статуи в предния ти двор!
Ако инвестираш всичките си ресурси в това да задържиш хората си нахранени и на работа, няма да ти остане нищо, с което да можеш да построиш онези велики статуи у дома, които доказват на всички в Лондон какъв си готин тип!
Ако се опитам да опиша правилата в Архипелаг, това ще се образува в дълго и скучно ревю(което така или иначе няма да спре хората да пишат подобни). Това, което ще направя е да обърна внимание на един интересен елемент в играта, който не съм виждал в никоя игра досега.
Нали знаете как в повечето игри, пълни с огромно разнообразие, условията за печелене на играта се основават само на едно нещо? Например ако събираш жито и желязо и правиш войници и бордеи, единственото нещо, което има значение накрая е това колко пари си събрал. Архипелаг не работи по този начин. В тази смахнато сложна игра, нямаш идея кое ще те направи победител. Трябва да се развиваш – да строиш градове и пристанища, да събираш камъни и желязо, да правиш и поддържаш щастлива популация и дебел портфейл. Нямаш представа кой ще бъде факторът за победа, за това трябва да дадеш най-доброто от себе си за да дадеш най-доброто от себе си.
Това е изключително готино развитие в игрите и като цяло се осъществява чрез карти, които съдържат скрита крайна цел на играта. Имаш една карта, която ти казваа, че едно нещо конкретно ще струва доста точки в края на играта. Всеки играч обаче има такава карта. Така че в игра с пет човека има пет карти, които дават голям бонус за пет различни неща, така че трябва да се опиташ да поработиш и за петте. Ако остлабиш флотилията си, това може да ти спести пари, но в края на играта може да се наложи да отбелязваш точки за брой кораби. Крайният резултат всъщност се постига по начин по койо, вместо да се насочиш към едно нещо конкретно, трябва да се опиташ да бъдеш играчът с най-голям просперитет и най-добре развита цивилизация!
Като говорим за цивилизации, Архипелаг има много общо с онези тежки, досреднощни игри, които сте свикнали да играете в колежа преди да имате семейство и да нямате свободно време. Ако харесвате Through the Ages, има голям шанс и тази игра да ви допадне. Времето на една игра, според кутията на играта е 240 минути, тоест 4 часа, и това не е преувеличено. Досега никога не сме успявали да завършим игра за по-малко от три часа, освен един път, когато всички загубихме, защото кравите свършиха и островитяните решиха вместо тях да изядат нас.
Играта не е дълга безпричинно. Трябва да се правят напрегнати и важни решения и за разлика от повечето игри, в които имаш доста ясна идея какво следва, Архипелаг те кара постоянно да отгатваш и да се подготвяш. И така през цялата игра. Ще имаш нужда да увеличиш популацията си, но дали ще наемеш работници или ще си отгледаш нови сами? Можеш ли да си позволиш допълнителните гърла, които да храниш? И веднъж когато най-после имаш тези работници, дали да ги изпратиш да разкриват новия свят или ще ги изкараш да събират папая? Може би ще е по-добре да работят в пристанище или в град за да можеш да продаваш ресурси към майка Англия и да си осигуриш джоба!
Има толкова много неща, които можеш да правиш в Архипелаг, че ще изглежда твърде объркващо за схващане през първата ти игра. Ако си мислиш, че имаш достатъчно мозъчна сила за да разбереш всички правила и имаш цял съботен следобед на разположение, тогава може да откриеш, че това е точната игра за теб. Но ако предпочиташ книжка с правила от 6 страници и игра, която да можеш да завършиш в обедната си почивка, по-добре спести парите си за нещо по-лесно. Архипелаг е забавна, и дълбока, и напрегната, но в никакъв случай лека игра. Напротив – това е тежка игра. И нямам предвид това, само защото е сложна. Имам предвид, че тази игра е като да отидеш на Манджа Стрийт и да изядеш два мазни ХХL дюнера, а за десерт – една цяла торта, след което трябва да откопчаеш горните три копчета на панталоните. Абе тежка е.
За щастие, пичове от Asmodee знаят, че ако смяташ да прекараш цялата нощ в играенето на една игра, би трябвало да ти е лесно на очите. Плочките с островите са уникално красиви. Цветовете са светли и приятни. Илюстрациите на картите са с качество, което може да се очаква от Asmodee, което ще значи – великолепно! Играта като цяло изглежда изумително, когато се разтлее върху масата. А когато се играе е достатъчно само да гледаш компонентите за да изпиташ удоволствие.
И какво ако темата е преизползвана толкова много пъти. Тя си върши работата и се връзва удивително със самата игра. И още повече – дори можеш да усетиш как годините минават(и не само защото си там повече от три часа). Ако искате наистина да влезете в някоя игра, ако търсите трудни решения и възнаградителни интелектуални инвестиции, Архипелаг е мощна и забавна игра.
Обобщение
2-5 играча
Положителни качества:
Темата оживява
Ново уникално условие на победа, което очаквам да се използва все повече във времето
Дълбока игра, в която можеш много лесно да влезеш
Просто удивително красива.
Отрицателни качества:
Огромно игрово време(не е отрицателно качество за мен, но знам, че не всеки може да си позволи толквоа време)
Сериозно? Заселване на Новия Свят ОТНОВО?!
